Уравнението на Шрьодингер показва, че квантите в ограничено пространство имат минимално ниво енергия.
Те не могат да имат произволни стойности на енергията, а само определени нива на енергия. Енергийно ниво или състояние със стойност 0 на енергията е невъзможно. Квантът има минимално енергийно ниво, по-ниски стойности на енергията са невъзможни.

Ако в ограничено пространство попадне квант с енергия по-ниска от минималното ниво на кванта за съответното пространство, тя се увеличава автоматично до минималното ниво енергия, тъй като по-ниски стойности на енергията са невъзможни.
От гледна точка на Принципа на неопределеността на Хайзенберг се увеличава неопределеността на импулса на кванта за сметка на намаляването на пространствената му неопределеност, неопределеността на местоположението или координатите.

Ако квантът е фотон, електромагнитна вълна, можем в спектъра на радиовълните да получим свободна енергия на този принцип.
Например в плътно затворена метална кутия се излъчват радиовълни от подходяща антена вътре в кутията. Размерите на кутията са по-малки от половината дължина на вълната, полувълната на фотоните - квантите на елекромагнитното поле /електромагнитни вълни. Те не могат да преминат извън стените, отразяват се от тях и са затворени в ограничено пространство.
Тогава енергията им се увеличава от само себе си  до минималното ниво на енергията на фотоните, електромагнитните кванти, за размера на кутията, тъй като тя е по-ниска от него при тяхното излъчване. (E=hv, v-честота, h-константа на Планк, Е - енергия на кванта)
Квантите с увеличена енергия и честота съответно се приемат от друга или други подходящи антени разположени в кутията. След това получения високочестотен ток се изправя с токоизправител . Така вече може да се използва за битови и промишлени нужди.


Това може да е бъде реализирано:

Кутия с метални отразяващи електромагнитните вълни/фотоните стени съдържа осцилатор свързан с диполна антена, която излъчва вълни, на които полувълната/половината им дължина е по-дълга от размерите на самата кутия. Те се отразяват от металните й стени, скъсяват се  по законите на квантовата механика и енергията им се увеличава до минималната енергия на кванта(вълна-частица) в ограничено пространство. По-ниски стойности на енегията от нея са невъзможни по уравнение на Шрьодингер(минимална възможна стойност на енергията на кванта) заедно със честотата и се приема от друга антена за увеличената честота, където се е получава високочестотен ток, който може да cе изправя с токоизправител. Това може да се обясни и с принципа на неопределеност на Хайзенберг като при увеличаването на пространствената определеност  c намаляването на пространството, в което е ограничена вълната частица, се увеличава пропорционално импулса й и съответно енергията й.

Възможни схеми има много. Например:

Може да се ползва рамкова/диполна антена свързана с двутранзисторен осцилатор за 2,2-3м вълни(ок.100 МХц) и верига транзистори за усилване. Съответна дължина на антената 1,1-1,5м, поради правоъгълните очертания на кутията и по-висока ефективност. За пояснение в двутранзисторния осцилатор няма кондензатори - заместват го транзисторите. Вълните са се скъсяват до 30см (ширина на затвореното пространство 15см - 1/2 дължина на вълната) приемните антени/диполи са  с дължина 15см, а за повишаване ефективността може да се ползват няколко приемни антени.

Предполага се, че кутията на Тесла (същата коятo монтирал в електромобила си) е съдържала осцилатор свързан с диполна антена, която излъчвала вълни, на които полувълната/половината им дължина е по-дълга от самата кутия. Те се отразявали от стените й(метални, но може и с мрежа от проводници - отражателна решетка) и се скъсявали по квантовата механика и енергията им се увеличавaла( до Минималната енергия на кванта - вълна-частица в ограничено пространство, по-ниски стойности на енегията от нея са невъзможни - по уравнението на Шрьодингеp - минимална възможна стойност на енергията на кванта!) заедно със честотата и са се приемали от друга антена за увеличената честота където се е получавал високочестотен ток, който може да е бил изправян с токоизправител. Това може да се обясни и с принципа на неопределеност на Хайзенберг като при увеличаването на пространствената определеност c намаляването на пространството, в което е ограничена вълната частица, се увеличава пропорционално импулса й и съответно енергията й.
За конкретната схема може само да се гадае.
Може да се предположи, че е използвал рамкова/диполна антена свързана с двулампови осцилатори за 2,2-3м вълни(ок.100МХц) синхронизирани вероятно с индуктивна връзка - съответна дължина на антената 1,1-1,5м, поради правоъгълните очертания на кутията и по-висока ефективност. Вълните са се скъсявали до 30см (ширина на затвореното пространство 15см - 1/2 дължина на вълната) приемните антени/диполи са били с дължина 15см - предполага се, че за повишаване ефективността е използвал няколко приемни антени!
Ето още една версия за прочутия електромобил на Тесла.
За пояснение в двуламповият осцилатор няма кондензатори - замества го капацитетът м/у електродите на електронната лампа.
Днешните полупроводникови прибори - транзистори предлагат и по-добри възможности от някогашните лампи.
Самозахранването на електромобила ставало вероятно с акумулатор и динамо свързано към трансмисията.